insight

прогизнала и хубава
усмивката ти чертае светове
а закуската ни е поредното пътешествие
което поемаме рано сутрин
по пантофи
в хола
с все още неразбудени пижами

дръпни завесата
след сладникавата си пиеса
и просто се оттегли в своята си приказка
без да умираш
бавно и тихо
затвори вратата след себе си
пък аз с усмивка
по пантофи
ще изтанцувам края си
на моята сцена
под прожектора на мълчанието
бавно и тихо без остатък

(накрая времето нека пусне завесите)

до края на живота
на предната пряка
поспри
огледай се
събуй пантофите
постави ги на прага
да ги обуя когато те догоня

животът
сън на бели пантофи
които ме носят отвъд
стъпките са тихи
косата проправя пътека
без ръце без крака без очи
усещането че съм там
дакато бавно потъвам в теб

не искам да съм боса!