монолози без спир
дъна
мълчания
парчотии
дихания
сгънати
във
всевъзможни форми
без
спир
напред-назад
с дъх на парфюми
едно будно гласче
днес
се
опита
да ме преговори
не
му
позволих
затулих го надълбоко
натиках го
в тоталната ми заспалост
сега
сомнамбулствам
без кафе
ходя по перваза на деня си
все още пазя равновесие
но
няма да е за дълго
падането
може
би
ще
ме събуди?!