монолози без спир
дъна
мълчания
парчотии
дихания
сгънати
във
всевъзможни форми
без
спир
напред-назад
с дъх на парфюми
едно будно гласче
днес
се
опита
да ме преговори
не
му
позволих
затулих го надълбоко
натиках го
в тоталната ми заспалост
сега
сомнамбулствам
без кафе
ходя по перваза на деня си
все още пазя равновесие
но
няма да е за дълго
падането
може
би
ще
ме събуди?!
в ръката си държа отвикналост
и мъртви спомени
държа се прилично
ходя по перваза
луната изтръпва по ходилата ми
луната е достоен партньор
вятърът ревнува
заплита косите ми
и ме отвява ТАМ
на дъното на чашата
виното отмива бледа луна
виното е мастило
днес
рисувам звезди по пода
утре
събирам стъкла от дланите
димът ме изпарява
в цветовете на дъгата
защо според случая
не пребоядисаш боядисаните вече понятия
навън заваля