никога не правя
нищо не правя
не
правя сняг в шепите сън
които ме отделят от утрото

два пръста въздух
лунни кръгове по пода

сянка съм
боса
подът на кухнята е хладен

зима е
изпивам чашата до дъно

вятърът ме разпилява
с всяка избеляла снимка

изтънявам с поредния повей
на роклята си

умората ме всмуква в лепкостта си
кално е
налудно
шията ми все още е синя
поради въздуха полепнал в очите ми

атрофия
това е нов и муден фитнес

мислите ми скърцат
проядени от времето

минута след минута
думите
ме съчиняват