тази вечер зениците ми
са пълнолуния
поради капките в очите от които
нямам дъх светлина и
фокусирани думи по екрана
оттеглям се в нощта си
със сиви шепи тъмнина в косите си
ще танцувам сънища по перваза
вероятно ще открия как се става
луна-лунатик
в сините пантофи на любимия
между езика и небцето ми
нощта рисува удоволствия
бели люляци творят съсиреци време
което дори пяната в очите ми
не може де измие
като две риби постигащи дъното си
от очите ни капят луни
ваната постига дъха на любимия
имам живот на очи
сънят ме попива ревниво в
шепите си
понякога плаче
А може би това е стих?
ако напиша трева
нощта сама ще се нарисува
без четка върху миглите ми