ако някога заваля
нека бъде в шепите ти

тази нощ
тайфун мина през ръцете ми
отнесе лицето ми
нищо не сънувах

никога не правя
нищо не правя
не
правя сняг в шепите сън
които ме отделят от утрото

два пръста въздух
лунни кръгове по пода

сянка съм
боса
подът на кухнята е хладен

зима е
изпивам чашата до дъно

вятърът ме разпилява
с всяка избеляла снимка

изтънявам с поредния повей
на роклята си