вятърът разхвърля мислите
ми по пода
ще се събера ли с поредното
събуждане?
поредното събуждане
разпилява мислите ми по пода
ще ме събере ли
вятърът?
в крайна сметка -
дъждът ме размива
стича ме на пода -
локвата е безнадеждна
ще я изсуши ли вятърът?
кожата ми днес е капки въздух
пропити от светлина
ръцете ми са
купи без дъно
събиращи капки живот
очите ми
две тихи мълчания
вторачени в пода на мислите ми
където натрошени стъкла
ме отразяват гола и истинска
бездумна
тази вечер зениците ми
са пълнолуния
поради капките в очите от които
нямам дъх светлина и
фокусирани думи по екрана
оттеглям се в нощта си
със сиви шепи тъмнина в косите си
ще танцувам сънища по перваза
вероятно ще открия как се става
луна-лунатик
в сините пантофи на любимия
между езика и небцето ми
нощта рисува удоволствия
бели люляци творят съсиреци време
което дори пяната в очите ми
не може де измие
като две риби постигащи дъното си
от очите ни капят луни
ваната постига дъха на любимия
имам живот на очи
сънят ме попива ревниво в
шепите си
понякога плаче