insight

бездънни шепоти
в окото на скакалец

живеем живот на ливади
с плачещи усмивки наместо
стръкчета трева

когато порасна, ще стана скакалец!

очите на пекинеза отсреща
влажни и тъжни като четката на
уличния художник
ме попиват дъблоко и
безвъзвратно

пролет е
ден е
кучето отсреща не е

потъване е

рано сутрин попивам
глътки кафе от пижамата
с виновни сънища

без да сънувам
постигам дъното на чашата

без да пиша
само с мълчание
постигам А

кафето тази утрин
постига нирвана
а може би сънувам?!