31.03.2006

рецепта от дъжд и вятър до пълно постигане

Публикувано в: поезия — late(moon) @ 14:19

продукти:
два стръка мисъл
три лъжици бездумие
щипка вятър
облак на вкус
пет точки
едно тире
една въпросителна
двадесет и пет многоточия
удивителна (една)
няколко много добре стрити усмивки
спомени на прах (по вкус)
малко тъга
много безвремие
няколко бездумия
и безброй муждуредия
начин на приготвяне:
разбърквате добре продуктите
до получаване на приятно гъста смес
бъркането да се прави
по часовниковата стрелка (пет пъти)
и още пет пъти в обратната посока
след което нанасяте
с бавни и равномерни движения
върху собственоръчно нарисувано
вчерашно платно съшито
от кръпките на вече изживени ваши дни (по избор)
сгрявате с топлината на погледа си
(до седемдесет и пет градуса)
после търпеливо изчаквате да изстине
след което домъквате огледалото
живяло погледа ви
до степен на тотално копиране
разсъбличате го с нокътя на нощта ви
до постигане на бездънието му
намотавате кичур коса около платното
и бавно го пускате вътре
разклащате внимателно
затваряте очи
броите до три
отзад напред
първи път
втори път
отпред назад
първи път
втори път
и с всичка сила разбивате огледалото в
предварително лъснатия под на знаменателния (днешен) ден
след всичко това вече можете
да се насладите на сътвореното:
с празни шепи
на колене
събирате себе си в късове живот
без думи без мисъл без напрягане

p.s. тъгата и/или усмивката са въпрос на
готварските ви умения

29.03.2006

Публикувано в: поезия — late(moon) @ 23:54

Image Hosted by ImageShack.us

а

Публикувано в: поезия — late(moon) @ 23:42

когато
до
мен
няма
врата
няма
сън
няма
луна
няма
трева
няма
няма
сядам
ти
хо
на
перваза
и
изписвам
края
си
навънн
прозорците
дишат
криле
от
бели
сини
и
оранжеви
пеперуди
краят
ме
постига
с
многоцветие

28.03.2006

Публикувано в: поезия — late(moon) @ 4:01

бездънни шепоти
в окото на скакалец

живеем живот на ливади
с плачещи усмивки наместо
стръкчета трева

когато порасна, ще стана скакалец!

inside

Публикувано в: поезия — late(moon) @ 3:59

очите на пекинеза отсреща
влажни и тъжни като четката на
уличния художник
ме попиват дъблоко и
безвъзвратно

пролет е
ден е
кучето отсреща не е

потъване е